неделя, 26 август 2018 г.

Домашна дъвка от Мастикс


Понякога промяната на режима на хранене може да ви донесе някои неудобства, ако имате изградени навици… Един от моите е дъвченето на дъвка, към което бях буквално пристрастена. Наложи се да се откажа от него, когато започнах АИП преди около година и половина. Сега, дори след като преминах Протокола, се придържам към своеобразен палео-режим, съобразен с резултатите от него и който изключва добавките, присъстващи в индустриално приготвените храни. Само за информация ще посоча тези, които се съдържат в две от рекламираните като натурални дъвки:
„… захар 60 - 70%, Chios дъвка Mastic 5 - 7%, гуменa база 18 - 20%, глюкоза 10 - 13%, ментол ~ 0,2%, Физически Хиос Mastic масло ~ 0,3%, глицерин ~ 0,3%, гума арабика ~ 0,3%, титанов диоксид TR, полиране Wax TR…”
„… сорбитол, ксилитол, изомалт, манитол, малтитов сироп, аспартам, ацесулфам К, основа за дъвки, стабилизатор (глицерол), ароматизанти: натурална мента, натурална мастика, оцветител: титанов диоксид, емулгатори (соев лецитин), захарни естери на мастни киселини, сгъстител (гума арабика), глазиращ, агент - пчелен восък, антиоксидант (Е321)…

                От известно време в главата ми започна да циркулира идеята да опитам да си направя домашна дъвка, като изпълнението е абсолютна импровизация. Първият ми опит беше с мастикс и пчелен восък в съотношение 50:50%... Оказа се, не много успешен. Голямото количество восък кара крайният продукт да лепне по зъбите и да не се държи съвсем като дъвка. Затова при вторият опит редуцирах количеството му. Хубавата новина е, че така прекрасната пчеличка, подарена ми от производителя на най-ароматния бутиков мед  GHoney, ще запази формата си и ще ми стигне за дълго време. Другата хубава новина е, че като че ли намерих приложение на прекрасното есенциално масло от лимон на DoTERRA, което получих като подарък от Веси Пенкова с книгата на Сара Балантайн и което, според описанието би трябвало да окаже положителен ефект върху респираторните ми алергии…

Продуктите, които използвах при втория ми (успешен) опит са:
Натурална дъвка Мастикс на зърна – 10 г
Пчелен восък от GHoney - >1 г.
Пчелен мед - >1 г.
Есенциално масло Лимон – 1 капка

Всички съставки се смесват на водна баня в малък съд, като първо се слагат зрънцата мастикс, след тях – восъкът и накрая капка мед и капка маслото на DoTERRA. Изсипват се в силиконова форма и се слагат за охлаждане. Известен проблем ми представлява фактът, че не открих никъде форми с миниатюрни размери… най подходяща ми се стори тази, с форма на сърца, които лесно могат да се разполовят след като стегнат (няма нищо метафорично в този акт). В крайна сметка, тъй като не ги напълних догоре и ги разполових, изкарах 7 не твърде сладки, но много ароматни дъвки – шест от формите и една обрах от стената на съда за директна употреба. Предвид използваните продукти и с този резултат, една дъвка би ви струвала 0,70-0,80 лв. Не е най-евтиният вариант, но поне имате алтернатива, ако като мен приритате за дъвка.
Продуктите, които използвах в този експеримент са възможно най-чистите и качествени. Натуралната дъвка може да се купи от всяка аптека. Тази, която аз използвах съдържа 99% мастикс и 1% натурални примеси... Надявам се този 1  процент да не е толкова фатален.
За качествата на маслото от лимон е гаранция марката doTerra. Може да се снабдите както с него, така и с голямо разнообразие от масла чрез Веси Пенкова във Facebook групата Есенциални масла за весели сърца. За пчелните продукти от няколко години се доверявам само на GHoney.


събота, 7 юли 2018 г.

Кето пърленка в халогенна фурна


Ползвам халогенна фурна повече от 10 години. Не подозирах колко зависима съм станала от нея до момента, в който ѝ счупих капака. Просто гледах как пада на забавен каданс и нищо не можех да направя. Два дни по-късно (през които буквално стоях с вързани ръце) се сдобих с нова. Истината е, че ми върши чудесна работа, тъй като повече от 5 години съм на безглутенов режим и ежедневно приготвям разни неща в ограничени количества и конвенционалната фурна ми е изключително непрактична. Трябва да призная, че тестените ястия никога не са ми били „първа любов”, така че без особено усилие се отказах от тях. Това, което ми липсваше през тези години е пицата. Пробвала съм различни варианти – с блат от карфиол, тиквички и т.н. (рецепти в мрежата – бол), но във всеки от тях се усеща онзи зеленчуков привкус, който няма нищо общо с истинската пица. От друга страна безглутеновите ми печива се превръщаха в оръжия за масово поразяване (ако мога да цитирам една позната). От известно време се интересувам от НВ-ВМХ… Не съм минала на този режим, но драстично съм намалила въглехидратите. По идея, споделена в някоя от групите, в които режима се обсъжда, мисля, че открих идеалния за мен безглутенов блат за пица. Дотолкова ми хареса, че започнах да правя вариации. Това, което ще споделя тук не е точно пица, а една по-скоро много вкусна пърленка. Когато реша да я гарнирам като пица, просто добавям домашно приготвена шунка, маслини и всичко, което се сетите (в моя случай – без глутен).

Необходими продукти:

  • 50 г. брашно от сусам, слънчоглед и лен (Сама си го меля. Желателно е сусама да е белен. Небеления е по-полезен, но внася горчива нотка. В брашното преобладават сусама и слънчогледа, лена е 1/10 от цялото количество)
  • 50  г. кокосово брашно
  • 300 г. Сладкарска извара (Ползвам тази на Pilos)
  • 2 яйца
  • 1 ч. лъжичка сода за хляб (без глутен и алуминий)
  • хималайска сол (на вкус)
  • риган
  • кашкавал от козе мляко (ползвам този на „Халалица” козеферма)
Разбивам с миксера всичко, без кашкавала и ригана и прехвърлям в тавичка върху хартия за печене, намазана със зехтин и пека на 150 градуса докато хубаво се зачерви отгоре. Ако се налага – вадя тавата, обръщам с две шпатули и оставям да се запече и от другата страна. Пет минути преди да извадя – поръсвам с ригана и кашкавала. И това е – да ви е вкусно.

събота, 24 март 2018 г.

Сурови безглутенови крекери и бисквитки. Импровизации.


Предвид времето навън се колебая дали съм в настроение за великденски курабийки или за коледни сладки... Безглутеновият режим често ме затруднява, особено ако съм на път и далеч от моята кухня. Дори в ежедневието - редовно си нося обяд на работа, но за закуската забравям. Затова най-често карам на кафета до обед. По тази причина се научих да си приготвям крекери, които да спасяват положението в пристъпите на глад и от които имам запаси редовно. Една малка част от тях са подходящи дори за стриктния АИП, по време на който дори кафето беше мираж. Първите, които направих бяха именно такива:
Банан и кокосово брашно на око се блендират и омесват докато стане средно твърдо тесто. И двете съставки имат достатъчно наситени аромати, така че не е необходимо да добавяте друго. На мен лично ми бяха прекалено сладки, освен това заради ограниченията на дневната доза фруктоза по време на АИП, смесвах банана с авокадо. Тестото се разточва с дебелина около 5 мм, изрязва се с формички и се нарежда в дехидратора. Суши се до пълно дехидриране. Не се ангажирам за конкретна цифра часове, защото за различните смеси и тя е различна. По този начин могат да бъдат съхранявани дълго време.


След приключване на втората фаза на реинтродукция на АИП и успешно въведени ядки, бях в състояние да разнообразя видовете бисквитки. Меля ги на брашно с приставката за ядки на сокоизтисквачакта си. Самата тя, освен сок, бълва и тонове пулп, който при други обстоятелства би отишъл в боклука, но сега върши чудесна работа като свързващ компонент. Условно - пулпът от зеленчуци, смесен със смлени ядки, хималайска сол и подправки става на крекери, а този от плодове - отново смесен с ядки и ароматизиран с канела, карамфил, лимонова или портокалова кора - става на бисквитки. Трябва да се има предвид, че пулпът от сокоизтисквачката няма много интензивен вкус и аромат, предвид, че много от ароматните вещества или фруктозата (при плодовете) са преминали в сока, затова е необходимо да бъдат ароматизирани и подсладени допълнително. Вече споменах някои от ароматизиращите съставки. Може да използвате и други - по ваш вкус, но е важно те да са естествени, а не синтетични. За подслаждане използвам фурми, които накисвам предварително и след това смилам заедно с "тестото", или лъжичка мед (използвам GHoney). Не използвам рафинирана захар, изкуствени подсладители или каквито и да е заместители. В повечето случаи плодовата захар е достатъчна, като се има предвид, че при сушенето нейната концентрация се увеличава. При солените крекери освен споменатите подправки, понякога добавям лук, маслини или сусам. Ако ги правя само от зеленчукова смес - добавям и някаква мазнина - зехтин - extra virgin или кокосово масло, ако добавя ядки - мазнината става излишна. Внимавайте с количеството сол и подправки, защото след изсушаване вкусът става значително по-интензивен. Понякога тестото става твърде лепкаво, независимо от количеството на твърдия компонент. За по-лесно разточване и изрязване може да поръсите повърхността с кокосово или ядково брашно.
Ядките, които използвам са предимно слънчоглед, бадеми, лешници и по-рядко орехи - за сладките бисквитки и най-вече слънчоглед и тиквено семе за солените. Ако нямате някакви противопоказания и имате добра поносимост - може да използвате и други - по Ваш вкус. 
Открих, например, че вкусът на червеното цвекло много успешно се комбинира с подправки, подходящи за луканка 😁 Трудно ми е да направя някакви примерни комбинации, защото общо-взето всеки път експериментирам и се съобразявам с наличностите вкъщи, но досега нямам опит, който да не се е получил. Надявам се да съм ви била полезна и да съм събудила въображението и експериментаторския ви дух.