неделя, 26 август 2018 г.

Домашна дъвка от Мастикс


Понякога промяната на режима на хранене може да ви донесе някои неудобства, ако имате изградени навици… Един от моите е дъвченето на дъвка, към което бях буквално пристрастена. Наложи се да се откажа от него, когато започнах АИП преди около година и половина. Сега, дори след като преминах Протокола, се придържам към своеобразен палео-режим, съобразен с резултатите от него и който изключва добавките, присъстващи в индустриално приготвените храни. Само за информация ще посоча тези, които се съдържат в две от рекламираните като натурални дъвки:
„… захар 60 - 70%, Chios дъвка Mastic 5 - 7%, гуменa база 18 - 20%, глюкоза 10 - 13%, ментол ~ 0,2%, Физически Хиос Mastic масло ~ 0,3%, глицерин ~ 0,3%, гума арабика ~ 0,3%, титанов диоксид TR, полиране Wax TR…”
„… сорбитол, ксилитол, изомалт, манитол, малтитов сироп, аспартам, ацесулфам К, основа за дъвки, стабилизатор (глицерол), ароматизанти: натурална мента, натурална мастика, оцветител: титанов диоксид, емулгатори (соев лецитин), захарни естери на мастни киселини, сгъстител (гума арабика), глазиращ, агент - пчелен восък, антиоксидант (Е321)…

                От известно време в главата ми започна да циркулира идеята да опитам да си направя домашна дъвка, като изпълнението е абсолютна импровизация. Първият ми опит беше с мастикс и пчелен восък в съотношение 50:50%... Оказа се, не много успешен. Голямото количество восък кара крайният продукт да лепне по зъбите и да не се държи съвсем като дъвка. Затова при вторият опит редуцирах количеството му. Хубавата новина е, че така прекрасната пчеличка, подарена ми от производителя на най-ароматния бутиков мед  GHoney, ще запази формата си и ще ми стигне за дълго време. Другата хубава новина е, че като че ли намерих приложение на прекрасното есенциално масло от лимон на DoTERRA, което получих като подарък от Веси Пенкова с книгата на Сара Балантайн и което, според описанието би трябвало да окаже положителен ефект върху респираторните ми алергии…

Продуктите, които използвах при втория ми (успешен) опит са:
Натурална дъвка Мастикс на зърна – 10 г
Пчелен восък от GHoney - >1 г.
Пчелен мед - >1 г.
Есенциално масло Лимон – 1 капка

Всички съставки се смесват на водна баня в малък съд, като първо се слагат зрънцата мастикс, след тях – восъкът и накрая капка мед и капка маслото на DoTERRA. Изсипват се в силиконова форма и се слагат за охлаждане. Известен проблем ми представлява фактът, че не открих никъде форми с миниатюрни размери… най подходяща ми се стори тази, с форма на сърца, които лесно могат да се разполовят след като стегнат (няма нищо метафорично в този акт). В крайна сметка, тъй като не ги напълних догоре и ги разполових, изкарах 7 не твърде сладки, но много ароматни дъвки – шест от формите и една обрах от стената на съда за директна употреба. Предвид използваните продукти и с този резултат, една дъвка би ви струвала 0,70-0,80 лв. Не е най-евтиният вариант, но поне имате алтернатива, ако като мен приритате за дъвка.
Продуктите, които използвах в този експеримент са възможно най-чистите и качествени. Натуралната дъвка може да се купи от всяка аптека. Тази, която аз използвах съдържа 99% мастикс и 1% натурални примеси... Надявам се този 1  процент да не е толкова фатален.
За качествата на маслото от лимон е гаранция марката doTerra. Може да се снабдите както с него, така и с голямо разнообразие от масла чрез Веси Пенкова във Facebook групата Есенциални масла за весели сърца. За пчелните продукти от няколко години се доверявам само на GHoney.


събота, 7 юли 2018 г.

Кето пърленка в халогенна фурна


Ползвам халогенна фурна повече от 10 години. Не подозирах колко зависима съм станала от нея до момента, в който ѝ счупих капака. Просто гледах как пада на забавен каданс и нищо не можех да направя. Два дни по-късно (през които буквално стоях с вързани ръце) се сдобих с нова. Истината е, че ми върши чудесна работа, тъй като повече от 5 години съм на безглутенов режим и ежедневно приготвям разни неща в ограничени количества и конвенционалната фурна ми е изключително непрактична. Трябва да призная, че тестените ястия никога не са ми били „първа любов”, така че без особено усилие се отказах от тях. Това, което ми липсваше през тези години е пицата. Пробвала съм различни варианти – с блат от карфиол, тиквички и т.н. (рецепти в мрежата – бол), но във всеки от тях се усеща онзи зеленчуков привкус, който няма нищо общо с истинската пица. От друга страна безглутеновите ми печива се превръщаха в оръжия за масово поразяване (ако мога да цитирам една позната). От известно време се интересувам от НВ-ВМХ… Не съм минала на този режим, но драстично съм намалила въглехидратите. По идея, споделена в някоя от групите, в които режима се обсъжда, мисля, че открих идеалния за мен безглутенов блат за пица. Дотолкова ми хареса, че започнах да правя вариации. Това, което ще споделя тук не е точно пица, а една по-скоро много вкусна пърленка. Когато реша да я гарнирам като пица, просто добавям домашно приготвена шунка, маслини и всичко, което се сетите (в моя случай – без глутен).

Необходими продукти:

  • 50 г. брашно от сусам, слънчоглед и лен (Сама си го меля. Желателно е сусама да е белен. Небеления е по-полезен, но внася горчива нотка. В брашното преобладават сусама и слънчогледа, лена е 1/10 от цялото количество)
  • 50  г. кокосово брашно
  • 300 г. Сладкарска извара (Ползвам тази на Pilos)
  • 2 яйца
  • 1 ч. лъжичка сода за хляб (без глутен и алуминий)
  • хималайска сол (на вкус)
  • риган
  • кашкавал от козе мляко (ползвам този на „Халалица” козеферма)
Разбивам с миксера всичко, без кашкавала и ригана и прехвърлям в тавичка върху хартия за печене, намазана със зехтин и пека на 150 градуса докато хубаво се зачерви отгоре. Ако се налага – вадя тавата, обръщам с две шпатули и оставям да се запече и от другата страна. Пет минути преди да извадя – поръсвам с ригана и кашкавала. И това е – да ви е вкусно.

събота, 24 март 2018 г.

Сурови безглутенови крекери и бисквитки. Импровизации.


Предвид времето навън се колебая дали съм в настроение за великденски курабийки или за коледни сладки... Безглутеновият режим често ме затруднява, особено ако съм на път и далеч от моята кухня. Дори в ежедневието - редовно си нося обяд на работа, но за закуската забравям. Затова най-често карам на кафета до обед. По тази причина се научих да си приготвям крекери, които да спасяват положението в пристъпите на глад и от които имам запаси редовно. Една малка част от тях са подходящи дори за стриктния АИП, по време на който дори кафето беше мираж. Първите, които направих бяха именно такива:
Банан и кокосово брашно на око се блендират и омесват докато стане средно твърдо тесто. И двете съставки имат достатъчно наситени аромати, така че не е необходимо да добавяте друго. На мен лично ми бяха прекалено сладки, освен това заради ограниченията на дневната доза фруктоза по време на АИП, смесвах банана с авокадо. Тестото се разточва с дебелина около 5 мм, изрязва се с формички и се нарежда в дехидратора. Суши се до пълно дехидриране. Не се ангажирам за конкретна цифра часове, защото за различните смеси и тя е различна. По този начин могат да бъдат съхранявани дълго време.


След приключване на втората фаза на реинтродукция на АИП и успешно въведени ядки, бях в състояние да разнообразя видовете бисквитки. Меля ги на брашно с приставката за ядки на сокоизтисквачакта си. Самата тя, освен сок, бълва и тонове пулп, който при други обстоятелства би отишъл в боклука, но сега върши чудесна работа като свързващ компонент. Условно - пулпът от зеленчуци, смесен със смлени ядки, хималайска сол и подправки става на крекери, а този от плодове - отново смесен с ядки и ароматизиран с канела, карамфил, лимонова или портокалова кора - става на бисквитки. Трябва да се има предвид, че пулпът от сокоизтисквачката няма много интензивен вкус и аромат, предвид, че много от ароматните вещества или фруктозата (при плодовете) са преминали в сока, затова е необходимо да бъдат ароматизирани и подсладени допълнително. Вече споменах някои от ароматизиращите съставки. Може да използвате и други - по ваш вкус, но е важно те да са естествени, а не синтетични. За подслаждане използвам фурми, които накисвам предварително и след това смилам заедно с "тестото", или лъжичка мед (използвам GHoney). Не използвам рафинирана захар, изкуствени подсладители или каквито и да е заместители. В повечето случаи плодовата захар е достатъчна, като се има предвид, че при сушенето нейната концентрация се увеличава. При солените крекери освен споменатите подправки, понякога добавям лук, маслини или сусам. Ако ги правя само от зеленчукова смес - добавям и някаква мазнина - зехтин - extra virgin или кокосово масло, ако добавя ядки - мазнината става излишна. Внимавайте с количеството сол и подправки, защото след изсушаване вкусът става значително по-интензивен. Понякога тестото става твърде лепкаво, независимо от количеството на твърдия компонент. За по-лесно разточване и изрязване може да поръсите повърхността с кокосово или ядково брашно.
Ядките, които използвам са предимно слънчоглед, бадеми, лешници и по-рядко орехи - за сладките бисквитки и най-вече слънчоглед и тиквено семе за солените. Ако нямате някакви противопоказания и имате добра поносимост - може да използвате и други - по Ваш вкус. 
Открих, например, че вкусът на червеното цвекло много успешно се комбинира с подправки, подходящи за луканка 😁 Трудно ми е да направя някакви примерни комбинации, защото общо-взето всеки път експериментирам и се съобразявам с наличностите вкъщи, но досега нямам опит, който да не се е получил. Надявам се да съм ви била полезна и да съм събудила въображението и експериментаторския ви дух. 

понеделник, 30 януари 2017 г.

АИП (Автоимунен протокол)… размисли преди старта


         Време е отново да размразя този блог. 
      Вече повече от 3 години съм на безглутенов режим… продиктуван от автоимунното ми заболяване (Хашимото). Справям се добре, въпреки очакванията (и мои, и на околните), че ще се проваля. Хубавото е, че има ефект, нищо че „умните глави” разправят, че ако не страдам от глутенова ентеропатия, той е безсмислен. Започнах го когато на български нямаше кой знае каква информация за хранителните режими, свързани с автоимунните заболявания. Днес ситуацията е друга и връзката между глутена и повечето автоимунни заболявания не е тайна за никого, както и връзката между тях и нашето „гастро задраве”. Това са три години, откакто мазните баници, тутманици, мекици, паста и т.н. останаха в миналото… но не само те. Истинското предизвикателство е, когато отидете на банкет или на приятна вечеря с приятели навън и трябва да карате само на салата (без сирене, защото и то може да е с трансмазнини или добавена трансглутаминаза), да изключите любимата бира завинаги, или да влезете в супермаркета и да не купите някоя пакетирана храна, готова салата, салам или кремвирши например, да губите часове докато си приготвяте сами всичко от шунката до майонезата за да сте сигурни, че в него няма да попадне нещо нежелано. Знам, че звучи почти налудничаво и на границата с манията, но си има причина за това. Дори малко количество от веществото, от което се пазите (но което се използва в индустриално приготвените храни) може да вдигне нивото на антителата ви така, че да ги чистите с месеци. Това обезсмисля вашите усилия дотук и ви връща в изходна позиция.

       Видимите резултати от безглутеновия режим за три години при мен са: 
  • минус 16 кг без ограничаване на количествата храна; 
  • редовен цикъл - като по часовник; 
  • забравих какво е ПМС 
  • след замяната на бира с вино изчезна симптома „мозъчна мъгла” (да не се бърка с опиянение) 
  • повече енергия. 
    Невидимите с просто око резултати са повече. Това ме мотивира да продължа на следващ етап.
   Днес, благодарение на Сара Балантайн имаме Автоимунния протокол (версия на Палео диетата, разработена специално за автоимунни заболявания). Няма да се разпростирам обширно, при все че не съм специалист, пък и за нея има изписано много. Накратко същността на АИП е, че тя е тип елиминационен режим, при който за един дълъг период (минимум 3 месеца) се изключват няколко големи групи храни. После на няколко етапа през определен период (минимум 5 дни) се включват отново една по една. Периода на включването е може би най-дългият, но и най-важният етап. Защото през него трябва да се следи за реакция от страна на организма към конкретната храна, предмет на включване. Реакцията може да бъде както някакъв гастро симптом, така и главоболие или каквото и да било неразположение на организма. Препоръчително е през този период да се води дневник, за да бъдат документирани всички симптоми за да може впоследствие да знаем как даден продукт ни действа. Това е строго индивидуално.

     АИП има две основни фази – строга и реинтродукция. Първата, стриктна фаза обикновено трае от 1 до 3 месеца в повечето източници. Сигурен резултат обаче може да имате, ако тя продължи толкова, колкото е необходимо... отвъд тези заветни 3 месеца... дори година, ако е необходимо. Докато изчезнат симптомите и достигнете ремисия. Погледнато от тази страна, е желателно е да продължи поне 3 месеца!  За нея има разработени няколко списъка (с позволени храни, със забранени храни и такива с особено внимание), Втората фаза – Реинтродукция може да бъде условно разделена на 4 фази, през които поетапно се въвеждат повторно един по един елементите от съответната условна хранителна група.
Целта е да се оздрави организма и да се изключат от менюто храни, към които имате нетолерантност. Възможно най-доброто и пълно обяснение на режима намерих на блога Crunchy Paleo. Там е синтезирана цялата информация, която Ви е необходима. Няма да го преповтарям, защото няма как да го напиша по-добре от Dessy, пък и аз тепърва ще се сблъсквам челно с АИП. Но силно препоръчвам да се запознаете с нея. Там са описани подробно целите, етапите, списъците с храни, както и изискванията към тях, евентуалните грешки, които можете да допуснете при спазването му.

   Тъй като мисля да се хвърля в дълбоката вода и да направя АИП, във възможно по-дълъг вариант - с елиминационна фаза от поне 3 месеца, мисля да се ръководя от разширения (500+) списък с храните, разработен отново от Dessy. Тук давам връзка към пълния списък, но в следващите публикации смятам да го разбия на отделни фази, с цел улеснението на ползващите го. Мисля, че най-удачният вариант за собствен списък би бил списъкът с храните в елиминационната фаза, със оставени празни позиции за добавяне на успешно повторно въведени храни впоследствие. Всичко това, разбира се е строго индивидуално и това, което работи за мен, може да не работи за друг.

   В повечето случаи освен храните, се налага да вземате добавки, да помагате на храносмилателната си система с ензими или пробиотици, за да подпомогнете оздравяването на вашата чревна флора, или просто да го налага характера на Автоимунното заболяване, от което страдате. Аз лично не се наемам да давам съвети. За мен науката с добавките е еквивалент на още едно висше образование. Това, което приемам аз е хормона L-Thyroxin, защото жлезата ми не се е забързала особено, Selenium 200 mkg (на NOW)… и въпреки забраната за някои лекарства, няма да огранича противолаергичните заради респираторните си алергии. Не всички добавки, витамини, микроелементи и минерали са във форма, подходяща да бъдат приемани от хора, които са на АИП. Повече информация за подходящите такива може да откриете в групата Автоимунен тиреоидит на Хашимото.

   Дори да не сте я карали цял живот на fast food има голяма вероятност организма ви да преживее криза в първите дни на режима. Това е симптом на очистване на организма и е нещо нормално. Аз самата си мисля, че съм направила подготовка за това да намаля размерите ѝ. Изключила съм поетапно няколко групи храни - както казах -глутен от 3 години, млечни и ядки от около месец, картофи и ориз около две седмици преди началото. От друга страна увеличих пробиотичните храни - естествено фермрнтирали зеленчуци, Комбуча. Съвсем скоро ще стане ясно дали има ефект и колко бурни ще бъдат реакциите.

   Мотивираните да се справят сами със своето автоимунно заболяване, могат да намерят още съвети и насоки в няколко групи за взаимопомощ във фейсбук. Това са много полезни общности, от които може да научите много важни неща, за съжаление те не са най-доброто място за първоначално запознаване с режима и схващане на логиката му, поради динамиката на дискусиите и естеството на социалната медия... За да схванете логиката на режима, е добре да се запознайте с една, две, три или повече синтезирани статии, които да ви дадат основата (а най-добре е да прочетете книгата на Сара Балантайн която, както разбирам, скоро ще излезе и на български), а после може да се гмурнете в морето от информация, което дават фейсбук групите. 
Това са:
   Пиша всичко това с уговорката, че не знам всичко, но че личният опит е по-важен от разтягането на теоретични локуми... Боя се, че това въведение в АИП все още спада повече към категорията на второто. Отворена съм за коментари и съвети.

събота, 2 ноември 2013 г.

Диагноза Хипотиреоидит на Хашимото? Задължително сменете стила на живот и хранителния режим!




Ако вече живеете с диагнозата Хашимото, безспорно сте запознати с характера на това заболяване. Във всеки случай има достатъчно публикации в мрежата, породени от лавинообразната пандемия с която то се разпространява. Някъде прочетох, че всяка пета жена над 40 в света страда от него, да не говорим, че се среща и в доста по-ранна възраст. Да, от него страдат предимно жените - при мъже се среща изключително рядко.
В общи линии, Хашимото е автоимунно заболяване, при което организмът изгражда антитела срещу собствените си органи (в случая - щитовидната жлеза) и започва да ги разрушава. Това е заболяване, което се развива сравнително бавно и безсимптомно. Когато започнат да се появяват симптомите, те са толкова общи и нехарактерни, че могат да бъдат сбъркани с общо неразположение и умора. Обикновено, когато се диагностицира, щитовидната жлеза е вече увредена и с трайно понижена функция.
Симптомите с които се характеризира болестта са:
 - умора, изтощение;
 - чувство на отпуснатост и мудност;
 - раздразнителност;
 - повишено изпотяване;
 - депресия;
 - липса на концентрация;
 - проблеми с паметта;
 - необяснимо и прекомерно покачване на тегло;
 - неспособност да се отслабне, въпреки диети, ограничения и прием на медикаменти;
 - паник атаки;
 - суха и груба кожа, необясними сърбежи;
 - оредяване и цъфтеж на косата;
 - студени крайници;
 - запек, лошо храносмилане;
 - мускулни крампи;
 - нередовна и тежка менструация;
 - безплодие и повтарящи се  спонтанни аборти;

Диагностицирането се извършва от ендокринолог, най-често случайно, при преглед на друго заболяване. Правят се изследвания на няколко хормона и антитела, както и ехография на щитовидната жлеза, за да се види степента на увреждане и да се изключи друго заболяване като аденом или карцином. Лечението, което се прилага, поне в България е доживотна хормонозаместителна терапия.
Причините за възникването на Хашимото все още са неизяснени. Холистичните лекари, за разлика от традиционната медицина определят факторите за пандемията от заболявания на щитовидната жлеза.
1. На първо място това са хранителите дефицити: Много хора страдат от храносмилателни проблеми като подуване на корема, запек, газове, киселинен рефлукс, пристъпи на диария или други, още по-тежки. Когато нашият храносмилателен тракт се държи така, той не абсорбира полезните вещества в храната, която консумираме. Почвата където се отглежда нашата храна днес е изтощена и в нея липсват основните минерали, соли и вещества, които да я направят полезна. Хранителните дефицити са една от причините, които довеждат до неправилно функциониране на щитовидната жлеза.
2. Натрупването на токсини
В днешно време токсините са навсякъде около нас. Храната, която консумираме се складира в складове, в които се съхраняват и пестициди. Изкуствените торове я променят по начини, които не знаем дори как ще ни се отразят. Животинските продукти се третират с хормони и антибиотици, което сериозно се отразява и на нашата ендокринна система.   
Питейната вода съдържа голям процент флуор и хлор, които инхибират щитовидната жлеза.
Предметите на бита, козметичните препарати, които ползваме днес са източник на ксеноестрогени, които създават сериозен хормонален дисбаланс. 
3. Прекомерната употреба на антибиотици
Натуртерапевтите са на мнение, че най-лошото нещо, което ни е дала медицината през миналия век са антибиотиците и хормоналните контрацептиви
4 . Стресът
При стрес се произвеждат огромни количества от хормона кортизол. Излишъкът от кортизол уврежда лигавицата на стомаха и безспорно оказва влияние на ендокринната ни система.
В крайна сметка, за да се отървете от неприятните симптоми и подобрите състоянието си ако страдате от Хашимото, не е достатъчно да само да приемате хормоните в синтетичен вид, а да промените изцяло стила си на живот и режима си на хранене. 
Не казвам, че да прекроите начина си на живот ще е лесно и бързо, но ще обобщя най-основното в две точки:



I. Какво да премахна от сегашния си хранителен режим и начин на живот, което пречи на имунната ми система и щитовидната ми жлеза?
 - НАМАЛЕТЕ ПРИЕМА НА РАФИНИРАНИ ПРОДУКТИ (бяла захар, олио). Заменете ги с природни по възможност (мед, зехтин). Научете се да четете етикетите и да следите за количествата захар, указани на тях.
  • Започнете деня си с богата на протеини и мазнини закуска. Тя ще Ви помогне да стабилизирате нивата на  захарта за деня, така че в 11 ч. няма да сте гладни отново. Намалете количеството на въглехидратите в храната си. Намалете нишестето. 
  • Установете дали имате хранителна непоносимост. Това е различно от хранителната алергия. Има такива тестове, но те не са 100% точни. Най-добрия метод е на принципа на изключването. Започнете с най-разпространените 5 храни, към които се развива непоносимост. Това са глутенът, млечните продукти, яйца, царевица и соя.
    ГЛУТЕНЪТ  се съдържа в повечето зърнени култури като пшеница, ечемик, ръж... Около 90% от страдащите от Хашимото имат глутенова непоносимост. Това прави тестените храни възможно най-неподходящите за хора с това заболяване дори да не сте установили непоносимост на 100%. Научете се да си правите хляб от царевично или оризово брашно. Освен в брашното, глутенът може да се съдържа в много продукти, като пастата, кубчетата бульон и всички храни, които упоменават на етикетите си модифицирано нишесте;
    СОЯТА е другата храна, която е препоръчително да се избягва от страдащи от това заболяване, дори да няма установена 100% непоносимост. 
  • Подобрете функцията на храносмилателната си система. Промяната на хранителния режим ще спомогне много за това.
  • Намалете токсичността от добавки в храната като консерванти, изкуствени подсладители, натрий, маргарини и преработени мазнини; 
    Предпазвайте се от паразити, бактерии, гъбички, плесен и токсини в дома.
    Избягвайте да пиете и готвите с вода от чешмата, защото съдържа хлор, който пречи за производството на хормона Т4 от щитовидната жлеза. 
  • Пречистете черния си дроб и червата, защото там е мястото където неактивният хормон Т4 са превръща в активния Т3. Два пъти годишно правете няколкодневна пречистваща диета с плодови сокове. 
  • Намаляване на консумацията на сурови гоитрогени. Това са храни, които пречат на усвояването на йод от щитовидната жлеза. Когато преминат през термична обработка това им свойство значително намалява, но не е  препоръчително да се консумират в големи количества. В тази група влизат зелето, брюкселското зеле, карфиолът, горчицата, репичките, маруля, просо, спанак, ягоди, праскови, фъстъци, соята, соевото мляко, соевият лецитин и тофу. Тези зеленчуци са полезни и не е необходимо да се изключват напълно от менюто.
II. Какво да добавя към сегашния си стил на живот за да стимулирам имунната си система и да пречистя тялото си от токсини, за да подобря работата на щитовидната си жлеза.

  • Храната, която поемаме да бъде органична и чиста - за да премахнем антибиотиците и хормоните на растежа от нашата диета. 
  • Хранителният ни режим да бъде базиран най-вече на протеини и мазнини. Мазнините които използваме да не са рафинирани - авокадо, зехтин, орехово масло, кокосово масло.
  • Пробиотиците имат огромно значение за възстановяване на храносмилателния път и оказват положителен ефект на целия организъм, в това число и на ендокринната система.
  • Пример за традиционни храни и напитки с изразено пробиотично действие са:

  1. Киселото зеле
  2. Киселото мляко (с жива закваска)
  3. Зеленчукови туршии (в солена саламура)
  4. Комбуча
  5. Кефир
  6. Ким Чи (корейски ферментирали зеленчуци)
  7. Джинджифилова бира
  8. Кокосово мляко

  • Билки, хранителни добавки и витамини, които са от полза на щитовидната жлеза. Добре е тези вещества да се добиват директно от храната, но когато това е невъзможно могат да се вземат и под формата на капсули. Това са преди всичко витамин D, калций+магнезий, селен, куркума, фитостероли, пробиотици и L-глутамин.
  • Намалете стреса, овладейте техники за дишане за справяне със стреса и емоциите. 
    Обикновено това е нещо, което подценяваме, но при всеки пристъп на гняв, чувство на вина, страх, враждебност, ревност от надбъбречните ни жлези се отделя кортизол, а това е хормон, който има отрицателно въздействие върху щитовидната жлеза. 
  • Движете се повече. Изберете спорт, танци или йога, ходете повече пеша.



Надявам се да успея да събера достатъчно рецепти, подходящи за този хранителен режим тук. 

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Благинки от Черен бъз



В детството ми една моя леля приготвяше невероятно сладко от черен бъз. Дали заради "екзотичният" му вкус, дали заради това, че много рядко вкъщи се появяваше заветното бурканче, но беше любимото ми. С годините обаче позабравих за този еликсир до преди няколко години, когато по време на разходка сред природата се натъкнахме на храсти с добре узрял бъз. Докато се опомним напълнихме няколко торби. Първият ми опит обаче се оказа пълно фиаско - на вкус сладкото горе-долу отговаряше на спомените ми от детството само дето беше пълно с много неприятни дребни семки. Това ме отказа от опитите ми за известно време.
Тази година на няколко пъти попадах на рецепти за сироп от бъз по Петър Димков за подсилване на имунитета и като превантивно средство против редица заболявания и възобнових ентусиазма си по темата. Рецептата беше сравнително проста: в трилитрови буркани се редяха ред бъз, ред захар. Неудобството идваше от това, че никъде нямаше дадени пропорции - на килограм бъз колко грама захар. Имаше и разминаване на рецептите от различните източници. Според едните трябваше да ферментира, според други - да не ферментира.


Първата доза направих с около 2 кг изронени зърна от бъз и около 0,5 кг. захар. Редях около 2 пръста пласт бъз и посипвах няколко лъжици захар върху всеки пласт. Пълни се на 2/3 от буркана - там където започва стеснението на трилитровите буркани. Слага се на сянка. На трети - четвърти ден от бурканите започва да се усеща лек аромат на ферментация. Държах сместа в бурканите 20 дни като всеки я разбърквах с дървена бъркалка, защото зърната се издигат над повърхността на течността и ако останат така може а тръгне кисела жилка. На двайсетия ден я прецедих, налях я в бутилки и я сложих в хладилника за да пресека ферментацията. Получи се нещо като сладко бъзово вино.


Втората доза направих от около 4 кг бъз и 2 кг захар, които също държах 20 дни като отново разбърквах всеки ден. Разбира се, заради повечето захар тук нямаше ферментация. Съветите, които прочетох бяха за пропорции 1:1, но ми се стори прекалено. На 20 ден захарта беше стегнала плодовете и сгъстила сиропа, така че трудно се прецеждаше. Прецедения сироп налях в бутилки и сложих на тъмно.
Голяма част от сиропа и захарта обаче останаха в пулпата. За да оползотворя всичко събрах пулпата в един от трилитровите буркани и я долях с 1 л. вода. Оставих за едно денонощие и на следващия ден го прецедих. Изкарах към 1,5 л. течност, която беше сладка, но не достатъчно. Добавих около 300 г. захар и едно пакетче гелфикс. Сложих го на котлона да се сгъсти при непрекъснато бъркане и... воала ето ми го и заветното желе от бъз без семки.
Важно е да се знае, че при приготвянето на напитката трябва да се избира само добре узрял бъз. Има твърдения, че в зеления се съдържат отровни вещества. Дали това е така - не знам, но и без това от него няма да изцедите сок, нито той ще бъде вкусен.
След като приключих своята офанзива с Черния бъз, прочетох един съвет - за да се изцежда по добре пулпата е хубаво предварително зърната на бъза да се намачкват с ръчен пасатор. Ще знам за следващия път. 
Относно консумацията на сиропа и "виното", се препоръчва по 1-2 лъжици дневно. За здравните ползи от тях срещнах изписано в много статии в мрежата, така че ще ги пропусна... 


вторник, 6 август 2013 г.

Плодов сладолед



Чудесна алтернатива на  сладоледа през лятото са плодовите сорбета. Можете да ги приготвяте с плодове по избор или да ги комбинирате. 
Измийте добре и почистете плодовете от семки.  Хубавото в случая е, че няма строга рецепта. Можете да използвате въображението и вдъхновението си и няма какво да сгрешите. По желание може да нарежете плодовете на резени,  да ги наредите в чашите и да ги залеете с плодов сок - гроздов, ябълков или друг по ваш вкус или да ги пасирайте докато се получи еднородна смес. При желание може да ги подсладите с лъжица мед. След това разпределете по форми (чашите  също са подходящи). Сложете ги да се замразяват. Проверявайте ги от време навреме и като стегнат малко добавете клечките. Оставете да се замразяват поне 8 часа.