четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Благинки от Черен бъз



В детството ми една моя леля приготвяше невероятно сладко от черен бъз. Дали заради "екзотичният" му вкус, дали заради това, че много рядко вкъщи се появяваше заветното бурканче, но беше любимото ми. С годините обаче позабравих за този еликсир до преди няколко години, когато по време на разходка сред природата се натъкнахме на храсти с добре узрял бъз. Докато се опомним напълнихме няколко торби. Първият ми опит обаче се оказа пълно фиаско - на вкус сладкото горе-долу отговаряше на спомените ми от детството само дето беше пълно с много неприятни дребни семки. Това ме отказа от опитите ми за известно време.
Тази година на няколко пъти попадах на рецепти за сироп от бъз по Петър Димков за подсилване на имунитета и като превантивно средство против редица заболявания и възобнових ентусиазма си по темата. Рецептата беше сравнително проста: в трилитрови буркани се редяха ред бъз, ред захар. Неудобството идваше от това, че никъде нямаше дадени пропорции - на килограм бъз колко грама захар. Имаше и разминаване на рецептите от различните източници. Според едните трябваше да ферментира, според други - да не ферментира.


Първата доза направих с около 2 кг изронени зърна от бъз и около 0,5 кг. захар. Редях около 2 пръста пласт бъз и посипвах няколко лъжици захар върху всеки пласт. Пълни се на 2/3 от буркана - там където започва стеснението на трилитровите буркани. Слага се на сянка. На трети - четвърти ден от бурканите започва да се усеща лек аромат на ферментация. Държах сместа в бурканите 20 дни като всеки я разбърквах с дървена бъркалка, защото зърната се издигат над повърхността на течността и ако останат така може а тръгне кисела жилка. На двайсетия ден я прецедих, налях я в бутилки и я сложих в хладилника за да пресека ферментацията. Получи се нещо като сладко бъзово вино.


Втората доза направих от около 4 кг бъз и 2 кг захар, които също държах 20 дни като отново разбърквах всеки ден. Разбира се, заради повечето захар тук нямаше ферментация. Съветите, които прочетох бяха за пропорции 1:1, но ми се стори прекалено. На 20 ден захарта беше стегнала плодовете и сгъстила сиропа, така че трудно се прецеждаше. Прецедения сироп налях в бутилки и сложих на тъмно.
Голяма част от сиропа и захарта обаче останаха в пулпата. За да оползотворя всичко събрах пулпата в един от трилитровите буркани и я долях с 1 л. вода. Оставих за едно денонощие и на следващия ден го прецедих. Изкарах към 1,5 л. течност, която беше сладка, но не достатъчно. Добавих около 300 г. захар и едно пакетче гелфикс. Сложих го на котлона да се сгъсти при непрекъснато бъркане и... воала ето ми го и заветното желе от бъз без семки.
Важно е да се знае, че при приготвянето на напитката трябва да се избира само добре узрял бъз. Има твърдения, че в зеления се съдържат отровни вещества. Дали това е така - не знам, но и без това от него няма да изцедите сок, нито той ще бъде вкусен.
След като приключих своята офанзива с Черния бъз, прочетох един съвет - за да се изцежда по добре пулпата е хубаво предварително зърната на бъза да се намачкват с ръчен пасатор. Ще знам за следващия път. 
Относно консумацията на сиропа и "виното", се препоръчва по 1-2 лъжици дневно. За здравните ползи от тях срещнах изписано в много статии в мрежата, така че ще ги пропусна...